Радиация и храни – уникални случаи на хора преживели ядрен катаклизъм

Един от най-удивителните епизоди свързани с историята на изцелителните храни датира от края на Втората световна война. След пускането на двете атомни бомби над цивилното население в Япония милиони души са изложени на екстремни нива радиация. Впоследствие раковите заболявания нарастват скокообразно. Въпреки това някои хора изглежда като че ли са имунизирани срещу ефектите на тази пагубна радиация – в това число дори такива, които са били в голяма близост до епицентъра на взрива. С какво тези хора са по-различни? Както ще научите от настоящия материал всички те са консумирали традиционната японска храна „мисо“, която е важна част хранителната култура на страната и се приготвя в много разновидности базирани най-вече на ферментирала соя, ориз и сол. В годините на атомната ера, съпроводена от различни ядрени инциденти, тази храна се е доказвала многократно със своите необикновени свойства, които произтичат главно от ферментационния процес, а не от самата соя! Всъщност ферментиралата соя радикално изменя химичните си свойства, като по този начин ставаанти-естрогенна храна за разлика от неферментиралата такава. Скорошно изследване публикувано в журнала „Toxicologic Pathology“ предоставя детайли свързани с историята на откритието и нови изследвания проведени в тази насока.

„Когато втората атомна бомба е пусната над Нагасаки на 9 август 1945 г., лекарят Татуичиро Акизуки, заедно с 20 други медицински работници, се грижел за 70 туберкулозни пациенти в болницата „Урагами Даичи“ в близост до епицентъра. Според доктора неговите пациенти включително и той самия не изпитали остри симптоми на радиационна болест. Той счел, че този факт се дължи на ежедневната консумация на супа от мисо, в която имало и водорасли уакаме. По-късно информацията била преведена на английски език и разпространена на запад.“

Според информацията д-р Акизуки успял да спаси колегите си и голяма част от пациентите благодарение на факта, че ги бил подложил на строга вегетарианска диета, която се състояла от незаразен кафяв ориз, ферментирали храни, морски водорасли и земни зеленчуци. Всякакви сладки неща били строго забранени, а солта била в изобилие като основна подправка. Друга болница намираща се също в близост до епицентъра не спазвала подобен режим на хранене. Всичко останало в нея било същото. Загубата на човешки животи във втората болница заради радиацията била почти 100%. Заключението на д-р Акизуки било, че приема на супа от мисо преди облъчването с радиация предоставяло значителен защитен ефект – блокирайки голяма част от негативните ефекти от радиационното отравяне.

Описаната по-горе история се счита за апокрифна и недоказана, но през 2013 г. е проведен експеримент с мишки, който предоставил доста интересни данни. Японският изследовател Хиромитсу Уатанабе тествал различни видове мисо върху мишки изложени на радиационно отравяне. Той искал да отговори на въпроса дали соята сама по себе си има този защитен ефект или той идва от нещо създадено от бактериите при ферментационния процес.

Отговорът на този въпрос бил недвусмислен и изцяло свързан с произведените субстанции при ферментационния процес. С други думи бактериите били отговорни за производството на субстанция подобна на цитокин в мисото. Тя играела значителна роля в предпазването и възстановяването на критични за здравето тъкани – особено, ако храната е консумирана преди или по време на излагането на радиация.

Същата идея е застъпена и в книга дискутираща различни диети за предпазване от рак написана от Мичио Куши. В нея той описва историята на смело момиче, което използвало мисо и макробиотична диета, за да оцелее въпреки радиацията от атомната бомба:

„През 1945 г. Сауако Хираго, била десет годишна ученичка в Хирошима. След атомния взрив на 6 август тя била изложена на значителна радиация, която изгорила лицето, главата и краката ѝ. Изгорените части се подули до почти 3 пъти от нормалния си размер. В болницата лекарите се страхували, че тя няма да оцелее, защото 1/3 от тялото ѝ било изгорено. Майка ѝ се опитвала да я лекува разтривайки корема и всяка нощ, а Сауако ядяла единствената храна която била налична – две топки ориз и туршия от японски репички. В ориза пък имало мариновани осолени сливи. Въпреки че лекарите се били предали тя оцеляла:

„Майка ми не ми показа огледало докато не оздравях. Въпреки това аз можех да виждам ръцете и краката си, които бяха много мръсни и от тях излизаше доста неприятна миризма на разложено. На тези места на които се виждаше разложената плът винаги имаше мухи. Когато кожата заздравя аз отново я разкъсах защото ме сърбеше, накрая остана като белег. Не видях лицето си докато то не оздравя. Все пак останаха язви по носа както и гной по гърдите.“

Поради състоянието си тя е била подигравана и ѝ е казано че никога няма да може да се омъжи. След като завършва, става учител по физика и се омъжва за млад учител по химия. Двойката започва да посещава лекциите на Джордж Охсава – основателят модерната макробиотика в Япония, според който само хора които практикуват тази диета могат да оцелеят след бъдеща ядрена война. След като говори с него, Сауако се отказва от модерните рафинирани храни с които се храни след оцеляването си и започва да яде кафяв ориз и други храни. За нейна изненада проблемите ѝ, които включвали анемия, левкемия, ниско кръвно налягане, падаща коса и кървене от носа, започнали да се изчистват. След два месеца тя е въодушевена от факта че лицето ѝ отново е станало красиво. След това ражда 7 здрави деца, които отглежда с диета от кафяв ориз, супа от мисо, зеленчуци водорасли и други здравословни храни.“

Подобна история свързана с използването на мисо и макробиотична диета идва и от бившия СССР:

„През 1985 г. Лидия Ямчук и Ханиф Шаимарданов – лекари от Челябинск основават първата макробиотична асоциация в СССР. В тяхната болница те използват диетични методи и акупунктура, за да третират пациенти и особено такива страдащи от левкемия, лимфома и други състояния, които се асоциират с излагане на ядрена радиация. От началото на 50-тегодини на 20 в. отпадъци от съветските оръжия били изхвърляни в езерото Карачай близо до Челябинск – индустриален град на 1500 км. от Москва. Те започнали да прилагат супа от мисо в диетата на пациентите си, които страдали от радиационни симптоми и рак. По техни данни това помогнало на някои от пациентите им да оцелеят, а кръвният им анализ станал значително по-добър поради „мисото“, което им било давано ежедневно.

В същото време в Ленинград Юри Ставицки – млад патолог и медицински инструктор – се записал като доброволец в Чернобил след ядрения инцидент през 1986 г. Оттогава, както той, така и много от работещите по аварията, започнали да страдат от радиационни симптоми включително тумори на щитовидната жлеза. След като започнал макробиотична диета той подобрил значително състоянието си.“

По-дълга ферментация – по-добри резултати

Друг важен извод от изследванията бил, че по-дългата ферментация на мисото давала по-добри терапевтични резултати при тестовите субекти. Това е документирано детайлно в този материал. От изложеното в него се вижда, че били изследвани 3 различни вида мисо:

1. Мисо ферментирало само 3-4 дена.

2. Мисо ферментирало 120 дена.

3. Мисо ферментирало 180 дена.

След тестването на тези 3 вида мисо били направени следните 2 извода:

1. Всички видове мисо имали защитен ефект от радиационно излагане.

2. Най-добрите резултати се оказали в пробата ферментирала 180 дни.

Според изследването абсолютно всички проби оказвали ефект върху смъртността. Същевременно обаче се оказало, че ако излагането на радиация е прекалено голямо, дори мисото не може да спре фаталния край. С други думи екстремно високите дози на радиация блокирали способността на мисото да окаже предпазващ ефект независимо от количеството „лечебна храна“, която била консумирана. Каква доза причинявала това? 15 Gy или 15 грей, което се равнява на около 15 милиона микросиверта. Ако абсорбирате толкова радиация в много кратки срокове мисото определено няма да ви спаси.

Соя и ГМО

В днешно време консумацията на соя далеч не е лесна задача предвид факта, че над 90% от световното производство е генно модифицирано. Въпреки факта, че ферментиралата соя е уникален продукт нямащ нищо общо с обикновената такава, си остава проблема с нейното подбиране. Очевидно е, че трябва да избирате мисо произведено от органична соя, но този факт много често не е указан върху етикета. Освен това не трябва да прекалявате и с консумацията на тази храна, тъй като ферментационния процес може да произведе глутаминова киселина към която доста хора са силно чувствителни. Ако можете да ядете домати и водорасли (които също я съдържат) без проблем, вероятно ще сте ок и с мисото. То от друга страна бива разделено на различни класове по качество на базата на периода на ферментация. По-дългата ферментация означава по-висок клас и съответно по-скъп продукт. Отделно стои въпроса, че при ферментация над 180 дни едва ли ще има кой знае колко значим допълнителен ефект. Дори ферментация от само 3-4 дни произвежда значителни благотворни ефекти.

 ИЗТОЧНИК: ///////