Българската болница в Цариград „Евлоги Георгиев”.

 На 25 април 1902 г. официално се случва нещо почти невероятно за днешните ни разбирания и доста занижено национално самочувствие – официално е открита Българската болница в Цариград „Евлоги Георгиев”.

Тя е една от най-модерните болници в Османската империя по онова време и впечатлява всички с прекрасната си архитектура и новаторски решения. Сградата има формата на буквата „Е” и се състои от три функционално обособени корпуса, свързани в красив архитектурен ансамбъл. Тя има главно болнично здание с отделни клинични отделения, поликлиника, домакинска сграда и отделна част за заразно болни. В нея особено място заемал и специален параклис – „Св. Пантелеймон“, в който хората се молели за изцеление. Забележете – годината е 1902, а българите построяват, в центъра на все още могъщата Османска империя, болница, на чиято сграда могат да завидят и много днешни медицински заведения. Болницата е съградена по идея на българския посланик в Цариград – д-р Георги Вълкович, с подкрепата на българското правителство, но най-вече благодарение на родолюбивото дружество "Екзарх Йосиф I", което чрез подписка събира пари за построяването ѝ. Каква е целта ѝ? Хилядите българи, живеещи или пребиваващи в тогавашния Цариград, да получават адекватни медицински грижи, когато им се наложи. 

Стотици заможни и не толкова заможни българи, от Княжество България и цяла Европа, даряват средства, за да може болницата да се превърне в реалност. Сред многобройните дарители ярко се откроява големият търговец – Евлоги Георгиев, който дарява 120 000 лв., а според други сведения – цели 170 000 златни лева за строителството ѝ. По тази причина, болницата е кръстена на неговото име, а във фоайето ѝ е имало негов мраморен бюст. Самият Евлоги Георгиев няма да види рожбата на своето дарение, защото ще почине 5 години преди лечебното заведения да бъде открито.

Скоро болницата се прочува не само със сградата си, но и със своите лекари и обслужване. Тя става предпочитано място за лечение не само на българите в Цариград, но и за чуждите дипломати там, и всъщност става вероятно най-елитното медицинско заведение в една настина огромна империя. Нещо повече, бедните българи се лекуват в нея „даром”, т.е. безплатно. 

Един от големите лекари работили там е прочутият медик – Кирил Вазов, брат на народния ни поет Иван Вазов. Чисто обективно трябва да посочим, че болницата е построена с разрешение със султански ферман, по искане на българския екзарх – Йосиф Първи, и през годините често е срещала подкрепа от истанбулските власти. Но обективно е и друго. От юни 1988 година, болницата фактически и юридически вече не е български имот, а в нея днес има действаща частна турска болница. От време на време се чува, че се водят някакви преговори за връщането ѝ като собственост на българската държава, но те все още нямат ясен финал.

Но аз ви разказах тази история заради друго. Представете си размаха на мисленето и мащаба на действията на българите от онова време. Представете си колко са били сплотени, способни, организирани и благодетелни. Събират огромна сума пари, купуват голям парцел в хубав квартал, правят конкурси за строителство и построяват своя болница в друга държава. Днес, когато хиляди българи отиват да се лекуват в модерните турски болници, в което няма нищо лошо, нека си спомним, че е имало и други времена, когато българите са били еталон за пример на целите Балкани, дори и в медицината. Нека помним.