Защо ни е трудно да се измъкнем от стреса и депресията? Как една негативна емоция като тъга, гняв, скръб, страх се трансформира в телесни симптоми?

Настроението се превръща в медицински проблем чрез веригата от химични вещества, които започват да се отделят едни след други. Едно от най-обичайните емоционални разстройства в нашата култура е емоционалната болка. Тъга, тревожност, съкрушеност – всички те носят една и съща мозъчна енергия или химия, или както и да го наречете. Всичко това е съставна част от депресията.

1. Нещо ви ядосва, натъжава, било то раздяла с партньор или висока сметка за плащане, загуба на домашен любимец или отдалечаването на приятел. Каквото и да е, вие просто не може да се отърсите от това. Времето минава, а вие продължавате да сте в същото състояние. Просто сте сринати. Ден след ден това настроение или неприятно чувство преминава в неизразим дискомфорт, преди да се прояви, чрез симптоми. Тези емоции на гняв, унилост преминават от дясната половина на вашия мозък, областта на чистите емоции, към хипоталамуса.

Хипоталамусът е областта, свързана с хормоните, с регулирането на храненето и съня. Ето защо, когато сте в лошо настроение продължителен период, се нарушават сънят ви, храненето и хормоните. След това гневът и тъгата преминават в хипофизната жлеза. Стига се до повече хормонални и хранителни промени и смущения със съня. И накрая, в течение на дни и месеци тези химични симптоми преминават през мозъчния ствол към надбъбречните жлези, които разпръскват емоциите из цялото ви тяло.

2. Когато сте съкрушени или депресирани, мозъчният ви ствол произвежда невротрансмитера епинефрин, което ви прави обидчиви и раздразнителни. Надбъбречната ви жлеза също освобождава хормона на стрес, кортизол, който ви кара да ядете повече. Просто прекрасно!

3. Стресовия хормон кортизол задвижва проблеми с имунната система. Онова, което първоначално е било разтройство или унилост, се превръща в постоянен страх или депресия. „Телесната“ депресия поражда каскада от раздразващи, водещи до сънливост и болезненост цитокини (имунномоделиращи агенти, спомагащи за междуклетъчната комуникация). Цитокините допринасят за възпаление навсякъде в тялото ви.

4. В следствие на тези цитокини, белите кръвни клетки, отговорни за имунната ви система, освобождават протеини, предизвикващи умора, слабост и болезненост. Чувствате се сякаш имате грип или температура, или артрит.

5. Цитокините „изяждат“ невротрансмитерите на настроенята ви, с което все повече се депресирате. Нивата на норепинефрина и серотонина, необходими за доброто ви настроение, намаляват и вие сте още по-потиснат, гневен и раздразнителен.

6. Месеци по-късно депресията и гневът ви се установяват в тялото и органите ви, особено в сърцето, кръвното налягане и кръвната ви захар.

7. Промените невротрансмитерите норепинефрин и серотонин причиняват вече болки навсякъде в тялото ви, първо – в главата, после в гърба. Чувствате се сякаш едва се влачите.

8. Продължителното раздразнение и депресия вече ви създават проблеми и през нощта. Не можете да заспите. Не можете да спите през нощта. Не можете да останете будни през деня.

9. След месеци, сякаш не е достатъчно зле, забелязвате, че наддавате тегло, което може да доведе до проблеми с инсулина и кръвното налягане. Или пък губите тегло, в зависимост от гените ви. Ако напълнявате ще установите, че ядете повече въглехидрати – макарони, ориз, сладко – допринасящи за напълняването. Накрая е възможно да започнете да пиете повече алкохол, за да заспите. И в двата случая се задвижа порочен кръг на все повече здравословни проблеми.

Вече имате куп процеси, които задействат всеки ден едни и същи депресивни мисли, чувства и емоции.  Мозъкът непрекъснато следи как се чувства тялото. Въз основа на химичната обратна връзка, която получава, той генерира още мисли, произвеждащи химикали в съответствие с начина, по който се чувства тялото. Така първо започваме да се чувстваме така както мислим, а после – да мислим така, както се чувстваме. Вече няма нужда да мислите за миналото събитие, за да пресъздадете чувството.

Вие като че ли не можете да мислите и действате по какъвто и да било друг начин. Запаметили сте страданието с повтарящите се мисли и чувства, свързани както с конкретния случай, така и с други събития в живота ви. Мислите ви за себе си са пропити от самосъжаление и от чувството, че сте жертва.

Повечето хора не знаят, че когато мислят за преживяване със силен емоционален заряд, те предизвикват същата реакция в мозъка, както преди; настройват мозъка си към миналото, като укрепват съответните невронни връзки и мрежи. Същевременно те произвеждат същите химикали в мозъка и тялото (в различна степен), сякаш отново преживяват събитието. Тези химикали карат тялото да запамети емоцията още по-добре. Химикалите произтичащи от мисленето и чувстването, чувстването и мисленето, както и невроните, които реагират заедно и се свързват помежду си, обуславят ума и тялото в ограничен спектър от автоматични програми.

В невронауката съществува принцип, наречен „закон на Хеб“. Той в общи линии гласи, че нервните клетки, които реагират заедно, се свързват помежду си. Накратко казано, когато дадени групи неврони са реагирали многократно по един и същи начин, те са се организирали в специфични модели с дълготрайни връзки. Затова, ако продължавате да мислите едни и същи мисли, да вършите едни и същи неща и да чувствате едни и същи емоции, мозъкът ви ще се превърне в ограничен модел, който пряко отразява вашата ограничена реалност.

Промяната включва как да мислим, да правим и да сме – по нов начин. Първо трябва да променим мислите и чувствата си, след това да направим нещо (да променим действията и поведението си), за да постигнем ново преживяване, което на свой ред да породи нови чувства, да запаметим тези чувства, докато преминем в ново състояние „съм“.